„Тази вечер мога да напиша най-тъжните стихове“. Така започва, вероятно, най-рецитираното и добре познато стихотворение на великата Неруда. Става дума за стихотворение номер XX от неговата творба „20 любовни стихотворения и една отчаяна песен“. Въпреки че сега, когато се замисля, може би е така «Харесва ми, когато мълчиш, защото отсъстваш ...». Но Неруда не е известна само с тези стихове, но и с много повече.
Днес си спомняме Пабло Неруда, защото, за да си спомните един от най-добрите поети, които литературата е родила, не е нужно да чакате юбилеи от всякакъв вид. Приятно ми е да чета тази статия, колкото и аз да се радвам да пиша.
Чилийски по рождение
Чилийски по рождение, само защото работата му е международна а името и фамилията му са известни по целия свят. Той е роден на 12 юли, какво значение има годината и името му не е това, с което подписва великите си творби. Рикардо Елиесер Нефтали Рейес Басоалто, това беше истинското му име.
Пабло обичаше ЧилиТой обичаше страната си, както страната му го обичаше. Просто погледнете неговите творби „Признавам, че съм живял“ o "До бреговете на света" за да осъзнае тази страст към страната си на произход.
Той обичаше жените, както всеки добър поет, но тази, която излиза най-много в стиховете му, и затова мисля, че тази, която продължи най-дълго в неговата мисъл, беше Матилде Урутия, неговата жена.
Две повече от забележителни данни, които продължавам да споменавам като обикновена подробност, защото поетите не трябва да бъдат известни само с наградите или поне това е моето скромно мнение, той спечели наградата Литература Нобел през 1971 г. и постигна a Докторска степен Honoris Causa в Оксфордския университет.
Поет и говорител
Трудно е да изберете едно или две стихотворения единствено от Неруда, за да ги оставите за пример, но със сигурност е по-трудно да не попаднете в обичайната селекция двете му най-известни стихотворения, за мен най-красивата ...
Първото от устата на самия Неруда, второто го оставям написано за вас, за да може всеки да го прочете, когато пожелае и да го зарадва със собствения си глас толкова пъти, колкото е необходимо.
ПОЕМА XV
Харесвам те, когато мълчиш, защото отсъстваш,
и ме чуваш отдалеч и гласът ми не те докосва.
Изглежда, че очите ти са полетели
и изглежда, че целувката ти затваря устата.Както всички неща са изпълнени с душата ми
Излизаш от нещата, пълен с душата ми.
Мечта пеперуда, приличаш на душата ми,
и приличаш на думата меланхолия.Харесвам те, когато си тих и си като отдалечен.
И ти все едно се оплакваш, приспивна пеперуда.
И вие ме чувате отдалеч и гласът ми не достига до вас:
Позволете ми да се успокоя с вашето мълчание.Позволете ми да ви говоря и с мълчанието ви
ясна като лампа, проста като пръстен.
Ти си като нощта, мълчалив и съзвезден.
Мълчанието ви е от звездите, толкова далеч и просто.Харесвам те, когато мълчиш, защото отсъстваш.
Отдалечено и болезнено, сякаш си умрял.
Тогава една дума, усмивката е достатъчна.
И се радвам, радвам се, че не е истина.