Между интервютата и публичните събития, Абдулразак Гурна дойде в Испания, за да представи новия си роман „Дълъг път“, издаден от Salamandra. Посещението беше белязано от медийния интерес и характерната за него достъпност, когато говореше за литературния му процес и родния му Занзибар.
Програмата включва срещи с читатели в Барселона и Мадрид, както и церемонията по връчване на длъжността... Доктор хонорис кауза от Университета на Лерида (UdL), предшествана от академична конференция, фокусирана върху неговото творчество и паметта на Източна Африка. Всичко това съвпадна с обявяването на новия Нобелова награда за литература на Ласло Краснахоркаи, когото танзанийският автор е поздравил безрезервно.
Обиколка с академичен акцент
В Барселона писателят говори с медиите в спокойна атмосфера, за да обясни... оси на „Дълъг път“ и неговата валидност. По същото време, в Лерида, професор Естер Пужолрас представи критичен прочит на неговия разказ, подчертавайки как история, памет и желание са вплетени в романите му.
Церемонията по почетното връчване на награди е признание за кариера, която е осветлила внимателно търканията между културите и принудителните разселвания, нещо, което в Гурна произтича от опита, но и от трезвен и емпатичен литературен поглед.
„Дълъг път“: Герои и сюжет
Новият роман поставя читателя в Танзания и Занзибар през 90-те години на миналия век, докато епизоди от предишни десетилетия резонират. Историята проследява приятелството и житейския опит на трима млади хора от различен произход – Карим, Фаузия и Бадар – които правят първите си стъпки в любов, работа и бащинство.
Карим, добре образован и амбициозен, се завръща у дома, изпълнен с очаквания; Фаузия се стреми да стане учителка въпреки нежелание на семейството; и Бадар, отгледан като слуга и без достъп до училище, се справя със стигмата и обвинението, които го разтърсват до мозъка на костите му. Миналото на Рая, майката на Карим, отваря драматична нишка, която свързва болезнени решения и техните последици.
Тонът на повествованието извиква класическа чувствителност, внимателна към ежедневните детайли, които ни оформят. Още от самото начало книгата използва неочакван сватбен образ, за да привлече вниманието на читателя и... Активирайте въображението още от първия ред.
Образование, неравенство и „картите“ на живота
Една от централните нишки е Образованието като лост (или бариера) за мобилностКарим се радва на академична кариера, която сякаш изглажда пътя му; Фаузия се сблъсква с таван, който е не само стъклен, но и културен; а Бадар се учи на улицата, от книгите, които попадат в ръцете му, и от това, което чува по радиото. Романът пита какво правим с... картите, които ни раздавати как да се преговаря за бъдеще, когато началната точка е толкова неравностойна.
Гурна, образувана между устна традиция и слушане, възстановява онова течение, което смесва семейни истории, слухове и радио новини, за да създаде мозайка от частични истини. Този фрагментарен спомен, който винаги оставя сенчести области, поддържа дилемите на героите, които вярват, че вървят напред, но са обременени от наследеното.
Постколониализмът и влиянието на туризма
Работата гледа директно към отгласи за европейско господство в Източна Африка и съвременната промяна, породена от глобализацията. В Занзибар, сравнително скорошният масов туризъм е трансформирал пейзажите, икономиките и ежедневните ритми. Романът не свежда това явление до един-единствен етикет: както се случи с колониализма, Има много начини за достигане и въздействиеи всеки от тях оставя своите следи.
Без тържественост, книгата показва как глобалните промени променят очаквания, чувства и възможностии как, въпреки всичко, личните връзки могат да поддържат онези, които са останали на периферията.
Писане след Нобеловата награда: занаят, време и търпение
Международното признание временно прекъсва графика му за писане – когато той вече е написал част от романа – но не и метода. Гърна настоява, че работата му е базирана на Преглеждайте изречение по изречение, усъвършенствайте идеите и проверявайте пулса на цялотоТой не пише с медала си на масата; пише с ухо, залепено за текста.
Преглеждането на „Дълъг път“ изискваше дистанция и обновена енергия, докато не осъзна, че историята е все още жива. На въпроса за напрежението от наградата, авторът отговаря, че предизвикателството винаги е едно и също: намерете правилната форма за всяка история, дори ако това означава да се откажем от началото или да променим посоката си.
Африка днес: Възможности и отворени рани
От резиденцията си във Великобритания, Гърна наблюдава континент от множество ритми и историиИма райони с потенциал за растеж (като части от Южна, Северна и Източна Африка) и други, които продължават да страдат от суровите последици от миналото, с дълбоко вкоренени конфликти, които са трудни за разрешаване.
В настоящия геополитически сценарий, неговата диагноза е благоразумна: намесата на велики сили и мултинационални компании не е нова и засега... не вижда съществени разлики относно това как те са оформили живота на африканските страни в други епохи. Говоренето за реални промени ще отнеме време и ще доведе до резултати.
Краснахоркай, носител на Нобелова награда на годината
Успоредно с турнето му беше издаден и новият му албум Нобелова награда за литература за Ласло КраснахоркаиГърна, без да прави прогнози, отпразнува решението и беше готов да поздрави наградения. За пореден път той ясно заяви, че приоритетите му остават семинарът: точната фраза, живият герой и дишащата история.
С „Дълъг път“, авторът на „Рай“, „Край морето“, „Животът след“ и „Дезертьорът“ добавя широка и спокойна история за приятелство, отговорност и памет в бързо променяща се среда. Тези, които се докоснат до тези страници, ще открият дълбоко трогателна художествена литература, внимателна към човечеството и времето, в което живеем.
