назад неизвестни романи на Игнасио АлдекоаЕдна от ключовите фигури в следвоенния наратив в Испания, чието творчество е преоткрито след повече от седем десетилетия забравено в архив в Алкала де Енарес. Той е... Следобеден град y Големият пазар, два текста, които авторът е изпратил на франкистката цензура в началото на петдесетте години и които, въпреки че са получили официално одобрение, никога не са били публикувани или възстановени от самия писател.
Откритието в секцията за цензура
Двата романа бяха локализирани от изследователя Алекс Алонсо НогейраПрофесор по испаноезична литература в Бруклинския колеж (Градски университет на Ню Йорк) по време на изследователски проект в Генералния архив на администрацията в Алкала де Енарес. Докато подготвя материали за изложбата. Игнасио Алдекоа. Занаятчията на писанетоАлонсо проследявал цензурни файлове, когато попаднал на машинописните текстове, изпратени от Алдекоа. 1952 и 1953 за вашата оценка.
Текстът на Следобеден град, One кратък роман от 66 страници с която писателят е бил финалист за наградата „Кафе Хихон“, и обемистият оригинал на Големият пазар, произведение на 306 страници което, според приложената документация, е било планирано за публикуване от издателство „Планета“. И двата файла са съдържали благоприятни оценки от цензурата и официално разрешение за пускането му на пазара.
Парадоксът е, че Тези разрешения никога не са довели до книгиНито Алдекоа, нито неговите издатели някога са събирали машинописите. Документите са останали депозирани в отдел „Цензура“, където са останали недокоснати повече от седемдесет години, без други известни копия, притежание на семейството, издателите или библиотеките.
Самият Алонсо, който в същия този изследователски процес е открил и непубликувания оригинал на Кошера които Камило Хосе Села изпраща на цензурата през 1946 г., твърди, че тези нови материали помагат за да се разбере франкизмът по по-сложен начин и литературната продукция на петдесетте години. Според него и в двата текста могат да се оценят сериозни опити за конструиране на дълги романи, отвъд образа на Алдекоа като обикновен автор на кратки разкази.
Два възстановени романа: от финалист на наградата „Кафе Хихон“ до голям наративен проект
Следобеден град Това е първият опит на Алдекоа да се задълбочи в романа в тесния смисъл на думата. Написан през 1952 г., той е представен на Награда на Кафе ХихонПиесата е финалист за престижната Нобелова награда за литература, една от най-престижните награди по онова време, популяризирана от Фернандо Фернан Гомес. Това признание обаче не гарантира публикуването ѝ и текстът се озовава в ръцете на цензурата за одобрение.
Машинописът запазва ръкописни корекции от самия Алдекоа Получава положителен отзив от цензорите, които не изискват съществени промени. Авторът обаче никога не го публикува като книга, вероятно поради несигурност относно цялостната последователност. Някои съвременни критици предполагат, че той е смятал романа за „слаб“ и е предпочел да го усъвършенства в кратък разказ, използвайки повторно пасажи от по-късни произведения.
Нещо съвсем различно се случва с Големият пазарНаписана през 1953 г. и замислена като първия голям проект на автора - пълнометражен роман. С повече от триста странициТова е амбициозно произведение, което е трябвало да бъде публикувано от „Планета“, както е посочено в самото цензурно досие. На 16 юни 1953 г. Алдекоа изпраща оригинала за преглед, а на 26-ти същия месец Хоакин Убеда, ръководител на цензурата, потвърждава писмено, че романът е одобрен.
Въпреки това, публикацията така и не се материализираКогато Алдекоа поискал машинописния текст, му било казано, че не е бил събран и документът е останал в архивите. Само фрагменти от този дълъг роман са публикувани: през 1954 г. издателство „Едисьонес Сид“ публикува новелата. Пазаръти през 1955 г. историята Навечерието на мълчаниетоВключена в антология от поредицата „Тевърс“, друга част от ръкописа е била открита. Според специалисти тези текстове представляват само около 30% от общата сума. Големият пазар.
Успоредно с това, същият архив съдържа и документация за Преминаването на мухите, непубликуван проект за кратък разказ, с кратко писмо от Алдекоа до приятелите му, машинопис на Чиракът събирач на дългове: Честна история на един скромен човек и изрезки от вестници с истории, публикувани между 1949 и 1952 г., като например класическия Момче от Мадрид.
Големият пазар: оживена коралова сцена на следвоенния Мадрид
Los especialistas coinciden en que Големият пазар Това е по-решаващото откритие от двете. Романът се развива в Мадрид в края на 1945 и началото на 1946 г.Действието на филма се развива непосредствено след войната и отразява международни събития като Нюрнбергските процеси. Чрез фрагментирана структура, Алдекоа наслагва сцени, разположени в работнически квартали като Лавапиес, Пласа де ла Себада и района на река Мансанарес.
В този сценарий се пресичат различни светове: кладенец и семейството му, сметосъбирачи и няколко семейства от градската буржоазия, третирани с ирония. Контрастът между най-необлагодетелстваните слоеве и комфортно приспособената към новата франкистка реалност средна класа е една от централните теми на повествованието. Резултатът е колективен портрет на ежедневието под диктатурата, далеч от всякаква сантиментална носталгия.
Алекс Алонсо твърди, че романът има същата атмосфера като в Кошера Села, с която Големият пазар поддържа очевиден резонансСив град, глад, мизерия, морална деградация и известен нихилизъм пронизват героите. За изследователя текстът директно се бори с „тази жалка носталгия по франкизма като по-добро време“, показвайки свят без грандиозни мечти за величие и белязан от несигурност.
Работата също попада в рамките на нов социален и обективистичен реализъм което ще повлияе на цяло поколение автори през 50-те години на миналия век. Фрагментираният стил и вниманието към детайлите от ежедневието поставят Алдекоа редом с други имена в градския и неореалистичен наратив от онова време, в диалог със заглавия като Кале де Ечегарай на Марсиал Суарес или на самата нея Кошера от Села.
Академикът Хосе Рамон Гонсалес, професор по испанска литература в университета във Валядолид и куратор на изложбата, вярва, че на тези страници човек може да открие „семето на целия разказвателен проект“ от Алдекоа. Там вече откривате неговите скромни герои, мрачната Испания от следвоенния период, несигурните работни места, но също и онази буржоазия, която прави бизнес под закрилата на режима. Всичко това предвещава вселената, която писателят по-късно ще развие в своите разкази и в следващите си романи.
Алдекоа, цензурата и писателското изкуство
Откриването на тези два романа идва в символичен момент: стогодишнината от рождението на Игнасио АлдекоаЦентрална фигура на т. нар. „Поколение 50-те“. Роден във Витория през 1925 г., той учи във Факултета по философия и литература на Университета в Саламанка, където се запознава с Кармен Мартин Гайте. По-късно, в Мадрид, той често посещава събирания в кафене „Хихон“ и „Лъв“, където се сприятелява с автори като Рафаел Санчес Ферлосио, Хесус Фернандес Сантос, Алфонсо Састре и Хосефина Родригес, за която се жени през 1952 г.
По това време Алдекоа вече беше публикувала две стихосбирки и няколко разказаТой е възприеман като отличителен глас на испанската литературна сцена. Мартин Гайте го определя в запомнящ се текст като глас, несравним с никой друг, подчертавайки творческата му енергия и способността му да превръща истории за бандити, цигани, бикоборци или рибари в литература на високо ниво, много от които остават недовършени проекти поради ранната му смърт през 1969 г. на 44-годишна възраст.
Изследването на Алонсо е замислено именно като начин за изследване Връзката на Алдекоа с франкистката цензураС оглед на възпоменателната изложба в Националната библиотека. Самият изследовател настоява, че цензурният апарат, въпреки своята суровост, не е бил хомогенен блок и че през 50-те години на миналия век съжителстват голямо разнообразие от литературни проекти, някои неуспешни, но ценни, които не се вписват в образа на монолитна култура.
Алдекоа, който първоначално се е движил в кръга на Испанския университетски синдикат (SEU), постепенно е развил критично осъзнаване на социалната среда което го заобикаляше. Той търсеше наративни формули, които да съчетават естетическите изисквания с представянето на моралната и материална мизерия на следвоенна Испания. Това търсене се превърна в постоянен процес на усъвършенстване: той разглоби цели сборници с разкази, за да запази само това, което смяташе за морално и литературно справедливо.
В този контекст не е изненадващо, че Градът ще бъде обсаден следобед и че Големият пазар В крайна сметка то се фрагментира на разкази и новели. Алонсо посочва, че поне в случая с първия, самокритиката на автора е била решаваща. Но фактът, че и двете произведения са одобрени без корекции от цензурата и след това не са публикувани, предоставя нова перспектива за това как писателите са се справяли със собственото си творчество и с издателската система на онова време.
Изложба за преоткриване на Игнасио Алдекоа
Двата непубликувани романа вече са включени в изложбата Игнасио Алдекоа. Занаятчията на писането, организиран от Национална библиотека на Испания в сътрудничество с Acción Cultural Española и Провинциалния съвет на Алава. Изложбата ще се проведе в централата на Националната библиотека на Испания (BNE) в Мадрид, между 18 декември 2025 г. и 14 юни 2026 г., в залата „Хорхе Хуан“.
Обиколката на изложбата ще включва оригиналния машинопис на Големият пазарпридружено от документацията, генерирана в цензурното досие. Състоянието на съхранение на произведението е описано като „много добро“, което е улеснило неговото изучаване и включване в изложбата. Въпреки това Следобеден град Той е в по-деликатно състояние и се обработва от специалисти по реставрация на ръкописи, така че няма да бъде изложен физически, въпреки че съдържанието му ще бъде представено под формата на справки и изследователски материали.
BNE подчертава, че това откритие обогатява стогодишнината от изложбата И това демонстрира важността на колекциите, съхранявани от испанските библиотеки и архиви. Според него случаят с Алдекоа показва, че все още е възможно да се открият значими произведения, които ще ни помогнат да разберем по-добре както литературното минало, така и политическото и социално напрежение на съвременна Испания.
Комисар Хосе Рамон Гонсалес настоява, че това не е просто академично любопитство, а откритие, което променя възприятието за пътя на автора: тези два романа могат да се считат за първите му солидни опити в жанра, и в тях вече може да се види композиционната зрялост, която той по-късно ще прояви в най-известните си разкази и романи.
Изложбата за Алдекоа ще се проведе на същото място едновременно с друга, посветена на Кармен Мартин Гейт, близък приятел на писателя. И двете изложби ще споделят общо пространство, посветено на поколението от петдесетте години, подчертавайки значението на онази група автори, които чрез разказ, театър или есе са допринесли за изграждането на критичен образ на следвоенна Испания.
Успоредно с това се провеждат дейности като конференции Време за приказки. По случай стогодишнината от рождението на Игнасио Алдекоа, организирана от фондация „Карлос Едмундо де Ори“ в Кадис, където писатели като Елвира Наваро Те подчертаха значението на Алдекоа в жанра, разказът, който в Испания не се е радвал на същия престиж, както в латиноамериканската традиция.
Освен тези действия, Националната библиотека подчертава, че случаят с Следобеден град y Големият пазар показва решаващата роля, която играят национални архиви и библиотеки като пазители на наследство, което все още не е напълно проучено. Институцията отбелязва, че само чрез тези колекции е възможно точно да се реконструира интелектуалната и литературна история на страната.
Възстановяването на двата романа добавя нов слой към портрета на Игнасио АлдекоаКъм образа на брилянтния автор на кратки разкази и проницателен наблюдател на испанската действителност сега се добавя и този на амбициозния романист, готов да се заеме с дългосрочни проекти, които се докосват до великите произведения на европейския социален реализъм. За читателите и учените повторното отваряне на тези ръкописи предлага рядка възможност да надникнат в работилницата на един писател в разгара на творческия му процес и да измерят с по-голяма точност обхвата на творчеството, което продължава да расте десетилетия след смъртта му.
